Дневниците на Бени

речник 1

Mon, 28 May 2012 19:32:56 +0300

не искам нищо

не означава

не искам нищо

с гръмогласието си закрива ситния шрифт -

нищо освен теб

неща, които будят уважение

Fri, 25 May 2012 09:48:39 +0300

измазани стени (моите са с тапети)

начинът, по който имаш свое време и пространство

родителите

опитът - не надвесен, а прозиращ

няколко думи, изграждащи свят

***

уж пиша за нещо друго

но ченгелчетата на всички букви

кръгли галят теб

най ни бива в искането вкопчени в тапетите заплашваме сигурността върни се тук, не...

Fri, 25 May 2012 09:43:36 +0300

най ни бива в искането

вкопчени в тапетите

заплашваме сигурността

върни се тук, не бягай

забравяме

единственото, в което можем да бъдем сигурни -

някой ден всички умираме и

часовниците копи пейст нямат

когато никой не гледа

Fri, 25 May 2012 09:17:33 +0300

бащата

обръща листа на календара

знае

заетостта на дъщеря му

е на годинка и малко

и на осем ръце

"И другите хора са такива, всеки е загрижен за близките си, за това, което ще е после, и всички са..."

Fri, 25 May 2012 08:37:28 +0300

“И другите хора са такива, всеки е загрижен за близките си, за това, което ще е после, и всички са внимателни един с друг. Много са теглили в живота си перничаните, а от теглене душата не коравее, а става по-мека и ранима.”

- За това не съумях да пиша последния път. Че изпитанието често оголва. И колкото по-голямо е за приемащия, толкова по-гол остава. Колкото по-неподготвен, толкова повече голотата боли.

А голотата по принцип не боли. Голотата е чудесна отправна точка за задаване на въпроси към самия себе си.

As we know it

Wed, 23 May 2012 11:11:00 +0300

Механизмът ми за долавяне на много леките начални трусове все още работи, защото май се събудих преди другарчето. Функционира и у други приятели - бойна задруга от след 3.11.

Времето от големия друс до настоящия момент прекарах с хората, които са ми скъпи, в дейности, които са планирани и ежедневни. Усетих общо три труса в рамките на 2 часа, толкова.

Разбирам хората, които са прекарали нощта и деня и пак нощта в колите си, пред блоковете, у приятели, в парка, на телефона, с каски на нощното шкафче, на тръни пред компа.

В трамвая вчера беше тихо. Хората говореха за труса като за неуспеха на детето на някого, когото много уважават - спокойно, почти с тъга и с искрено леко вълнение.

Много хора писаха, че са се сетили за мен - благодаря ви, мили мои. Миналата година пак беше така - освен всички неуместни шегички, весели майтапи и безценно инфо, тутърът беше извор на подкрепа, която ми помогна да не потъна.

Тази година е различно по ред причини, няма да изброявам всичките. Основната - средата ни в България е извор на толкова много поводи за дълбока тъга, недоумение, толкова много работа има за вършене и толкова малко от нея вършим, заети с оцеляване, че ми се плаче. Затова земетресението не ме плаши. Много повече ме плаши това, което поради незаинтересованост, заетост, душевно омазоляване или прост неебизъм си причиняваме ежедневно - на първо място сами на себе си, после на околните.

Нямам отговор. Нямам отговори. Миналата година трусът беше The End of the World As We Know It. Тази година ми се иска да стане повод за малко повече работа в дългогодишно пренебрегвани посоки (говоря само за себе си). Иска ми се хората да мислят. Да изпитват и привеждат в действие съчувствие, разбиране и доброта. И да разберат, че е много трудно да останеш силен и спокоен, но си струва всяко усилие. Че света го градим ние. Че ние избираме. Не дали ще тресе. Избираме дали ще тресе нас.

парите

Fri, 18 May 2012 17:24:22 +0300

почти не миришат

на вкус навярно са солени

освен да порежат невнимателен пръст

или да счупят живот (ако дадеш)

друго не могат да ти направят

не смъдят

за разлика от разочарованията

които оставят след себе си

връщам лентата

Wed, 16 May 2012 13:30:36 +0300

преди да се обадиш

преди да имаш ключ и тайна дума

преди светът да е проходил сам

били са мислени за теб

всички думи

най-вече неизписаните

За кого са книгите

Wed, 16 May 2012 09:40:06 +0300

Тъй тъй, както казва Мураками.

Све ме е тагнала преди няколко седмици (съжалявам, че чак сега виждам, посип-посип-пепелче) по темата “За кого са книгите”.

Книгите са за чантите, инак ще бъдат прекалено леки, прекалено празни, прекалено предвидими.

Книгите са за колената, инак ще останат прекалено облекчени, прекалено неподпиращи, прекалено неочукани в ръбовете на мебелите (например докато отиваш да отвориш вратата на любимия, в ръката ти книга, от която не можеш да отлепиш поглед).

Книгите са за рафтовете, инак бърсането на прах ще свършва за секунди.

Книгите са за недостъпните ъгълчета зад леглото или отвъд дивана, които делят с чорапи, чуждоземни монети, перце за китара (поздрав, слънце :), изтъркулило се от торбата с чай плодче шипка.

Книгите са за любопитните погледи на хората в метрото - какво ли си припява това момиче? Какво ли чете това усмихнато момче?

Книгите са за пръсти, за чесане на венци, когато на любими дечица растат млечни зъбки, за възглавка, за подпиране на проектор, за достатъчно голям джоб, за гушкане под якето, когато изведнъж ливне дъжд от небето, за забравяне и припомняне.

Книгите са за всичко. Понякога са прекрасни дори за четене.

(уф, чак сега виждам, че е станало “за какво” са книгите. дано никой не забележи; ако се усетите - шшшшшт, не казвайте на никого ;)

Четения

Mon, 14 May 2012 08:56:00 +0300

В близките няколко дена предстоят две четения, на които бях поканена - “ЛитерПарк” на 19 май, събота, от 16:00 на езерото с лилиите в рамките на София:Поетики и “Зачитане” на 21 май, понеделник, от 20:00 в градинката пред Народния театър. Благодаря много на организаторите за поканата. Но понеже нещата се оплитат, както те си могат, за голяма моя жалост в “ЛитерПарк” няма да успея да участвам (публично си посипвам главата с пепел тук и сега) поради професионален ангажимент. Въпреки това ще се чуят мои текстове и ще присъствам духом (ако някой заснеме виджо, цена няма да има). На “Зачитане”-то ще се радвам да се видим.

И така, елате много :)

Photo

Sun, 13 May 2012 19:32:46 +0300

ако на върха на маршрута няма точка дом няма това означава ли, че прибирането е било просто вървене?

Sat, 12 May 2012 23:47:10 +0300

ако на върха на маршрута

няма точка

дом няма

това означава ли, че

прибирането е било просто вървене?

в далечината чувам чушето посягам неволно да увелича звука на гласа му копче, разбира се, няма

Sat, 12 May 2012 22:13:05 +0300

в далечината чувам чушето

посягам неволно да увелича

звука на гласа му

копче, разбира се, няма

even more caliente :)

Fri, 11 May 2012 06:45:07 +0300

even more caliente :)

наредени едно до друго имената на градовете където някой чете блога звучат като поезия много повече...

Thu, 10 May 2012 09:31:17 +0300

наредени едно до друго

имената на градовете

където някой чете блога

звучат като поезия

много повече от каквото и да е

тук

"Стълбите мазетата живеят под сградите понеже са много тежки и трудно се качват по стълбите тези..."

Thu, 10 May 2012 08:45:00 +0300

“

Стълбите

мазетата
живеят под сградите
понеже са много
тежки
и трудно
се качват по стълбите
тези които
все пак
стигат догоре
ги преименуват на тавани

”

- (via Разпилени парченца)

усещам твоето е много по-дълбоко моето може да бъде казано с думи

Thu, 10 May 2012 08:19:07 +0300

усещам

твоето е много по-дълбоко

моето може да бъде казано

с думи

между другото

Thu, 10 May 2012 08:16:30 +0300

има неща, които не мога да ти призная

копнежът по сигурност, в която не вярвам

дълбочината, на която допускам досадата от битовите драми

неувереност, заметена зад леглото

керваните сблъсъци на вяра и съмнение

и всички тръни от миналото

Етъра и Бузлуджа, circa 2012. edit: още снимки от Arriah.

Mon, 07 May 2012 10:12:00 +0300

Етъра и Бузлуджа, circa 2012.

edit: още снимки от Arriah.

тази сутрин дори липсата ти не може да притисне лицето ми в земята не ме мачка нищо не...

Tue, 01 May 2012 09:29:28 +0300

тази сутрин

дори липсата ти не може да притисне лицето ми в земята

не ме мачка

нищо

не тежи

зная

идваш си

май е