не се давам нито на дъжда
не се давам нито на вятъра
не се давам нито на снега, нито на летния пек
със здраво тяло
и без желания
не се ядосвам никога
винаги се усмихвам тихо
хапвам дневно четири шепи неолющен ориз
и мисоширо и малко зеленчуци
каквото и да е
не си го слагам на сърцето
гледам, слушам, разбирам добре
и не забравям
живея в колибка със сламен покрив
в сянката на боровата горичка в полето
ако на изток има болно дете
отивам и се грижа за него
ако на запад има капнала от умора майка
отивам и натоварвам на гърба си връзките ориз
ако на юг има човек на път да умре
отивам и му казвам да не се бои
ако на север има караници и делби
казвам им да спрат, глупаво е
когато е горещо, плача
насред летния студ вървя неуверено
всички ми викат дървеняк
нито да ме хвалят
нито да тежа някому
ето такъв
искам да стана
(съкр.)
Миядзава Кенджи
(оригинал в Aozora bunko)
Отдавна исках да преведа това стихотворение на Миядзава Кенджи, автор много непознат в България. П. е човекът, който ме срещна с него, и самият той има няколко добри превода, единият излезнал в юбилейния сборник на ЦИЕК.
Миядзава е силно потопен в света на будизма, когато пише това стихотворение. Съкратих последните редове, които са части от сутра, просто нямам ресурс да се ровя в момента. Ако някой иска да се включи с помощ в тази част, ще бъда много благодарна.
Преводът не е окончателен, ще се радвам на обратна връзка и коментари.
Японисти (и не само), ако не сте чели Миядзава, препоръчвам. В текстовете му има доста думи от северните диалекти, та може да е мъчноват на моменти, но それにも負けず^^V. Тук има негови текстове, преведени на английски; в аодзора бунко има на японски. Образът му е на автор за деца, но е много трудно да го приберете в джобчето на детските автори и нищо да не стърчи.
