March 2012
5 posts
толкова много дрехи
всичките черни
все едно съм в траур
по цветните
по залез
какво потропва
във този странен ритъм под балкона
баща се връща бавно
с момченцето си
от разходка
асфалтът - мокър, мокър
По повод facebook
Ако нещо непрестанно те кара да се чувстваш тъп, въпреки всички усилия да го проумееш, най-вероятно или то е тъпо, или не му е времето сега.
За разюзданите студенти
Тъй.
Не съм вярвала, че ще пиша текст в защита на Студентски град, но човек се учи докато е жив.
Всъщност искам да кажа само едно нещо с този текст - студентите не са единствените, или дори първите виновници за това, което става.
Кои са? Общината. Свинските черва. Политиците. Управата на университетите. Подкупните домакини. Всички, които правят бизнес на сиво в тази сива територия....
самотата е поносима
липсата ти е поносима
само когато не са двете заедно
February 2012
71 posts
“I think all of us who keep striving and striving to publish another and another...”
– Mark Halliday.
Намерено у @borislavka в twitter.
Мисля, че времето на хартиените книги е безвъзвратно отминало, колкото и да ми се доплаква всеки път, когато си го помисля.
Освен всичко останало, съм на път да изоставя някакви неща, които много много обичам. Но моят живот, за щастие, си е само...
по-трудно
забравяме
хората, които
са ни обичали
високосно
март
малко гневен
за деня забавяне
репетира бури
на балкона ми
за това да бъдеш различен
писането
преподаването
музиката
снимането
готвенето
обичането
избирането на дрехи
споделянето
имат смисъл само ако имат смисъл
ако радват истински
ако са любов
като правя неща
с цел да съм различна
забележима
“себе си”
за да се вслушам в нечие мрънкане
си разбивам сърцето
толкова зрелищно
че залезът
аленее от неудобство
не мога да свикна
с вкуса на анасон
с хилтън - как грубо реже витоша на две от любимата точка на детството
с гледката на момиче, което се глези на приятеля си
с това да бъда неправа в самотата си
със залезите - всеки път юмрук между очите на сърцето
(инжекция злато, капка умиране)
със студентски
с безсмислената ирония на хората, които харесвам (хора, защо? боли.)
с това вътре
с несигурността
предпролетно
зимата
видя сметката
на колена
спестявания
опити да обичам
и други
от инвентара
сънувам
или теб, или наш’то минало
защо
не спреш да ме тормозиш и да идваш
дори на сън
обичаш ме през критика
не мога
да съм все виновно гледаща и питаща
къде
къде се рециклира минало
от страх да спя
накрая ще го пренапиша
февруари
се скрива зад витоша
отива да си доспи
плитката му поляга опъната по небето
на крайчеца й - самолет
саморедактирането
трябва да дойде след писането
иначе получаваш
по половинка от двете
пролетта
сезон на припомняне
как изглежда прането на съседите
и колко е хубаво да си жив
Watchпо това как прашасват кориците ни
разбирам
не умеем да се четем
все още
щом има въздух за дишане
винаги ще има
време за поезия
тя не е редове
разучава се по малко да плаче
няма концепции
в моите стихове -
мигове чисто небе
върволици пререждащи се облаци
някаква неподредена красота в чекмеджета
късам ли късам
хаос
досущ
като всичкото наоколо
като предпролетната тиха суета
може и без нея
но с нея е по-себе си
Време за поезия
Тъй.
Ще си позволя да си извълнувам вълнуванката тук, пред вас, мили, любими, четящи, коментиращи, вдъхновени, изморени, неодобряващи, подкрепящи, искрени приятели.
АртеЛИКа ме поканиха да бъда първия участник във Време за поезия. Събитието е на 9 март от 19:30 в артеЛИКа, всички сте добре дошли. Носете си настроение за слушане, гледане и поезия.
Постът за музиката беше именно по този повод....
егидата на тъгата
замъглява вместо да пази
нещастието
обидено
си е отишло
усещам,
думите
клонят към зануляване
най-красивото
не се побира в снимки, думи, музика
за него
трябва да си тук
тук
мирише на дим, чай, парфюм и уют
отвън - още прозорци, градина камъчета, сиво небе
градът все още не се задъхва в тичане
намира време
да обещае среща
утре сутрин
обяснение в любов
преотстъпват навици, дивани, лютеница и ризи
хранят ме
опитват се да не ме изгубят в плетеницата на не-знам-какво-искам
казват истината
и после не възразяват да им порева
радват се на подаръците
ръчкат “пиши”
в сила, в слабост, в полет, в дупки
от другия край на света
са до мен
приятелите
Сборни (културни)
Миналата седмица пропуснах, тази седмица ще се опитам да наваксам.
1. Книги
“The rural life” - Verlyn Klinkenborg. Дванайсет месеца, прекарани в различни части на Щатите. Главен герой е природата, човекът е седнал в скута й и любопитно се оглежда.
(книги, които искам да прочета)
“Тихото слънце” - Петър Денчев. Откъсът, който беше публикуван в “Дневник”, ме...
незаписано от днес
ръката на съпругата
в задния джоб на съпруга
той я гледа с обич
насред ада на купона
ръцете ми миришат на гума
лицето ми скърца под душа
ключовете търпят докато се отчая, че ги няма,
за да изпаднат от чантата на пода пред вратата
поредната канара неизползвана грижа
се откъртва и изчезва
олеква ми
станало е утре
краят на зимата
опит за спринт на изморени бегачи
не мечтаем
не искаме
стиснали сме зъби и толкова
ако само за миг се открехнем
през пролуката ще влее вятър и хъс
пролетта
липса на мисъл
се крие най-добре зад барикади от книги
липса на познание
се крие най-добре под думи
липса на любов
се крие най-добре в романтика
липса на идеи
се крие най-добре от опит
липса на желание
се крие най-добре сред дейност
само липсата на умения
не се крие
не умее
пристъпва от крак на крак
ту си вади ръцете от джобовете
ту ги прибира отново
Музика
Мили мои, имам една молба към тези от вас, които четат стиховете тук.
С каква музика ги свързвате? Какво чувате, когато ги слушате? Асоциирате ли ги с определена песен/музикант/стил? Ако имате конкретни предложения, моля ви да ги споделите в коментар под този текст. Много благодаря; ще споделя по-натам и повода, по който ви отправям тази молба.
Всеки може да пуска колкото реши на брой...
траектория на чувството за вина
куцият гълъб
с едно краче и едно чуканче
когато го гоня от балкона
перце се врътва по снега в ъгъла
болката ти е най-голямата
целият свят се е вторачил в успехите и провалите ти
само ти обичаш
само теб мразят
знакът за равно винаги сочи към теб
когато спреш да мислиш, че си най-важният човек
тогава
си
истински
свободен
(дори за пет минути)
много по-често
това, с което не съм съгласна
ме учи на нови неща
търпение - шафран в хаоса на ежедневието ми
разчепкване - не винаги става
учи ме
на мен самата
по повода
тази година
думите от него
обидени крещят
“не съм те забравил, омразнице”
лампите по пътя към вкъщи не светят
избирам да бъда
с бутилка вино
вместо
в камион вина
абсурдно е, знам
но съм щастлива
още преди да съм наченала
виното
Семейство Loving
С първата ми голяма любов си пишехме писма. Аз бях подготве, той завършваше гимназия и после го взеха в казармата. Аз бях безнадеждно еднопосочно влюбена, дрехите и очилата ми тежаха сумарно повече от мен и четях Яворов и Дебелянов (клише отвсякъде). Той беше религиозен, малко по-нисък от мен и пееше божествено (всички мъже, които съм обичала, са имали някакво отношение към музиката. с едно...
(откъс)
в един момент просто затваряш всички зеещи врати и прозорци, гасиш телефони и скайпове и отваряш бял лист
десет вдъхновени думи, по-добре реда, а още по-добре параграфа
и нищо
траква някъде някой забравен чат
казва пиунт!
и отече работата в канала
ставаш, правиш си чай, забравяш за него, пускаш туитър, забравяш и за него, отваряш дебела книга с теория, която си зачел от четири месеца и не...
кой има уши за приспивни песни
ако майките ни знаеха
колко късно си лягаме
щяха да будуват с нас
макар хиляди километри далеч
или щяха насън да мърморят
лягай си, чедо
лягай, късно е
някои неща нямат
копче за изключване
добре, че нямат
това към теб е спряло да го има когато
думите ми вече не намират в теб
адресат
“никога няма да отмие зелената боя от листата на дърветата
дъждът върви...”
– Стихотворения от Вера Балева, открити чрез профила на @razmisli в туитър (пътят е дълъг и т.н.).
Някои текстове ми харесаха страшно много и не можех да реша кой да сложа, та изчетох всички и се върнах в началото, за да открия с изумление, че произведенията са по-дълги от два-трите реда, под които...
ще се намерим, когато се оттлача
а не
ще те намеря, за да ме оттлачваш ти
отдавна го зная
от днес го вярвам
а някой ден
може би
ще
припомням си
по неведомите ми пътища
най-дълбоки следи са оставили
не забравянията и необажданията
(те тежаха, не споря)
не разказите, от които зъбите скърцаха, скърцаха
(над тях после цъкаше с език зъболекарят)
не невидимите други, които обръщаха стрелките на привличането в обратна посока
(които ти канеше ли канеше)
най-много ме заболя от думите
“с този талант да готвиш няма да ти е трудно да...
Протестът днес
Снимката на деня от нашата скромна многогласна и разнолика, но прекрасно синхронизирана компания.
Един от протестните ни плакати, гордо изработен на ръка.
(снимка и изработка на плаката: galiato & Co)
Повече кадри и думи за протеста - от Пейо, Йовко, Пипилота, Нели Огнянова.
Имаше много, много хора; голяма част от тълпата обаче - по субективни наблюдения - се постопи около площада....
За пестенето на драмата
Щях да пиша някакъв текст по повод масовата психоза свети Валентин. Уж “по повода”, ама не съвсем, от ония “много го мога тоя куул” текстове. Щях да го озаглавя “За пестенето на драмата” и щях да разкажа колко е яко да бъдеш реалист в сърдечните си отношения.
Няма. Животът е прекалено кратък, за да правим неща, които не искаме. Да пишем текстове, с които да се...
Шунтаро Таникава
Започвам опити за поредица от постове (като нередовните “сборни културни”) за различни хора, книги и други от японската култура и литература, които а. харесвам; б. смятам за важни; в. и двете.
Таникава (роден през 1931 в Токио) е считан за един от най-четените и издавани съвременни японски поети. По думите на Тиен Юан, изследовател и преводач на творчеството му и автор на книга за...
Кучубаш
(поради Събина)
Студено е и е рано. Толкова рано, че е тъмно и тълпата на спирката е стряскаща.
Зимата се изплъзва бавно покрай деформираните ръкави на палтата. В Студентски всички са такива. В края на март всички изглеждаме леко очукани, а снощният сняг, натежал върху смяната на времето, не помага да изглеждаме свежи и очакващи пролетта.
На Зимния винаги има живот. Отделен въпрос е как ще...